Сомалия
Сомалия
Великобритания се изтегля от британска Сомалиленд през 1969г., като позволява на своя протекторат да се присъедини към италиански Сомалиленд, образувайки нова нация на име Сомалия. През 1969г. осъщественият преврат, начело с Мохамед Сиад Баре, води до установяването на авторитарно социалистическо управление, което успява да наложи известен стабилитет в страната през следващите няколко десетилетия. След падането на режима в началото на 1991г. обстановката в страната се влошава, в следствие от смутове, фракционни вражди и анархия. През май 1991г. клановете от северната част на страната обявяват независимостта на Република Сомалиленд, която днес включва в състава си Аудал, Одуеуне, Габилей, Тогдеер, Санааг и Суул. Въпреки че не е призната от нито едно правителство, тази административна единица поддържа стабилно съществуване и полага усилия да установи конституционна демокрация, включително провеждането на общински, парламентарни и президентски избори. Регионите Бари, Нугал и северен Мудуг съставляват съседната самообявила се автономна държава Пунтленд, в която се извършва самоуправление от 1998г., без да се наблюдава стремеж към постигане на независимост. Страната прави опити и да съгради наново легитимно и представително правителство, но те са помрачени от граждански размирици. Пунтленд оспорва границата си със Сомалиленд и има териториални претенции към част от източен Суул и Санааг. През 1993г. започва двугодишна хуманитарна кампания на ООН (предимно на юг), която успява да облекчи гладуването на населението, но при оттеглянето на ООН през 1995г., след даването на значителни жертви от редиците на служителите, редът все още не е възстановен. Двугодишният мирен процес, воден от правителството на Кения и под покровителството на Междуправителствената общност за развитие (IGAD), завършва през октомври 2004г. с избирането на Абдула Юсуф Ахмед за президент на Временното федерално правителство (TFG) на Сомалия и сформирането на временно правителство, познато като Временни федерални институции (TFIs). TFIs се състои от парламент с 275 заседатели, наречен Временно федерално събрание (TFA). Президент Юсуф подава оставка в края на 2008г., като същевременно в Джибути се провеждат подкрепяни от ООН преговори между TFG и Алианса за ново освобождение на Сомалия. През януари 2009г., след сформирането на обединено TFG-ARS правителство, се извършва изтеглянето на етиопските военни сили, които се разполагат в Сомалия през декември 2006г, за да подкрепят TFG в отблъскването на Върховния съвет на ислямските съдилища (CIC). Съставът на TFA се увеличава до 275 заседатели след включването на 275 члена от парламента на ARS. Уголеменият парламент избира Шейх Шариф Шейх Ахмед, бившия председател на CIC и ARS за президент на 31 януари 2009г. в Джибути. В последствие на 13 февруари 2009г., президент Шариф назначава Омар Абдирашид али Шармарке, сина на бившия президент на Сомалия, за министър председател. TFIs е сформирано в съгласие с Временната федерална харта (TFC), която постановява петгодишен мандат, водещ до обнародването на нова сомалийска конституция и преход към представително правителство, след провеждането на национални избори. Въпреки това през януари 2009г. TFA прави промени във Временната федерална харта, за да удължи мандата на TFG до 2011г. Въпреки че институциите остават нестабилни, TFG продължава да се стреми към постигане на съгласие със заинтересовани страни, участвали в размириците, като работи в сътрудничество с международни за постигането на управленчески капацитет и провеждането на национални избори през 2011г.
